Ако мислите да се откажете от ездата?

Ако мислите да се откажете от ездата? | коне, езда
Твърде сте възрастни, твърде болни, нямате достатъчно пари?
Посветено на Карън Б.

Много ми е трудно
Едно от най-често срещаните обяснения, които чувам е: „Имам сколиоза”, или „Единият ми крак е по-къс от другия”, или „Никога не бих могъл да яздя изправен”.
Това обикновено е първото нещо, което излиза от устата на ездача (или родителите). Въпреки това, в същото време истински увредените хора едва забелязват и споменават своята инвалидност!
Преди много време забелязах едно нещо при параолимпийците, които обучавам – никой от тях не се отъждествява със своята болест или недъг. Те се концентрират върху своя спорт, не върху своето заболяване, своите хапчета, бандажи или лечение. Те се фокусират върху работата си, яздейки и създавайки прекрасни коне!
Често ездачи и родители ми говорят за това какво те или тяхното дете НЕ МОГАТ да правят, а не за това, което МОГАТ. И отново, това обикновено са много леки случаи на недъгавост. Първа степен RDA* (Riding for the Disabled Association) – най-инвалидизираните (като напълно слепите или в инвалидна количка) просто се „захващат за работа” и ми показват какво МОГАТ да направят.

Психология на спорта в най-добрия си вид (и в най-лошия)
Аз го наричам негативно говорене. „Твърде съм уморен… Вали, много е кално… Ставам твърде стар за това…”
Едно от нещата, които научих от своя баща, беше винаги да говоря позитивно. И точно за това става въпрос при спортната психология. Да се отървеш от негативния език и мислене. Психологията на спорта често се свежда до това да си казваме малки благородни лъжи.
„- Ще създам олимпийски отбор” (когато просто не знаете как).
„- Ще имам парите” (когато сте потънали в дългове).
„- Ще получа кон” (когато рошавото пони, 36 годишен полу-пенсионер е единственият кон, движещ се тежко в падока).
Честно казано, един от най-големите ключове към моя успех е позитивното говорене. Когато бях потънала в дългове, трябваше да си кажа „Отивам във Великобритания, за да тренирам.” Когато нямах времето, трябваше да си кажа „Ще проведа този курс”. Когато наистина нямах енергията, трябваше да си кажа „Ще подготвя този кон за националните състезания”. И наистина се получи!!!

А аз говоря от личен опит. Имам лупус, фибромиалгия и разнородни сърдечни проблеми. Била съм в болница повече пъти отколкото мога да преброя – със сърдечни проблеми, с неврологични проблеми или обикновени заболявания. Чупила съм си кости помежду и под коне, късала съм сухожилия, губила съм съзнание, и това е било само в обездката! :-) Тук не броя дните си на полокрос, обяздване и трениране на коне.
Сюзън Сийпъл, моя скъпа приятелка, работи неуморно върху седежа и стойката си. С двата си крака в това състояние, тя трябва да преодолее огромни трудности и никога не ми се оплака, дори едва обясни за недъга си… Тя просто се залавя за работата. И говори с оптимизъм!
Марита Хирд ми е приятелка от сигурно вече 10 години, параолимпийски медалист, национален шампион и представител на австралийския отбор, със страхотно чувство за хумор, освен това. Чак няколко месеца след като я срещнах, тя спомена че е в RDA. Тя говори за всичко с оптимизъм!
Ингрид Бейли, друга приятелка от много години вече – никога не съм я чула да се оплаква, а скъпата ми Клеър Бътлър е настоящ шампион по обездка младша възраст в RDA Queensland, и трябваше да я умолявам поне да обмисли да язди в RDA – толкова решена бе да язди в обикновено състезание. До такава степен Клеър и нейната майка говореха позитивно!
Тук дори не споменаваме безбройните други шампиони и начинаещи ездачи в RDA, с които работя във всички други щати и в страни из целия свят; отново ще кажа – те просто не са своята болест… И отново – всички те говорят позитивно!

Нямам парите…
Едно от най-добрите извинения, които чувам непрекъснато е „Нямам достатъчно пари”. Липсата на пари никога не е спирала никой от моите шампиони да съберат парите, които са им трябвали. Никой от тях не е имал пари, за да отиде на Националните състезания, да отиде в Европа, да си купи коня, от който се е нуждаел. НИКОЙ от тях – и все пак, те всички са навън и представляват страната си!
Това никога не е спирало мен да участвам в предметни лотарии/томболи, да моля за дарения, да моля за езди, да организирам обучения за най-добрите треньори – да идват в моя район и да получат от мен безплатно урок в замяна, да искам от товарни компании да превозват безплатно коне за състезания.
Когато нямах кон, питах собствениците, които нямаха голям успех със своите коне, дали бих могла да ги изведа до състезания за тях, правейки ги по-известни и по-скъпи, и винаги всеки собственик се е съгласявал.
„Нямам достатъчно пари” е пълна безсмислица. Това е много лош пример за негативен език. Винаги има начин! Аз започнах от НИЩО. Това никога не ме спря. Защо да спира вас?

Прекалено съм стар…
Следващият път оправданието е: „Твърде съм стар”… Помислете си пак.
Моята майка – Гуен Кели, язди в шоуто „Духът на Фарлап” на 75 годишна възраст, със схванатост, ревматизъм и ужасни болки, за които тя никога дори не говореше. Тя почина наскоро, и с нейният позитивен начин на мислене беше добре на обяд, и в рая до вечерта. Тя все още язди там горе.
Аз съм на възраст и яздя…при всичките ми здравословни проблеми.
Мистър Ройкрофт участва в Олимпийските игри на 65 годишна възраст, мисля (поправете ме, ако греша). И Кралицата на Англия все още язди…а е вече над 80!
Така че, пак казвам – това е просто още едно оправдание. Ако можете да качите лявото си стъпало в стремето, не сте прекалено стар! Ако си казвате, че сте твърде възрастен, вие използвате негативен език отново, и трябва да промените това!

Искам… но ме мързи
Почти невъзможно е да тренирате, яздите и да се наслаждавате на ездата сам (без чужда помощ). Едно от нещата, които направих преди време, бе да пусна малка реклама в местния вестник – „кон за споделяне” и намерих най-удивителното младо момиче (сега 11 клас в училище), която идва няколко пъти седмично и през уикендите, и прекарва тук доста време през ваканциите. Това ме накара да се отърся от собствената си леност и да работя с конете. Нямах никакъв избор. То е същото, като да сте в отбора по плуване, тренирайки като колектив. Ако не се появите, вие изоставяте отбора си. Ако тренирате сам, не изоставяте никого, защото никой не знае.
Веднъж главният ездач на Кралската школа в Испания ми каза: „Колийн, не бъди толкова суетна да си мислиш, че другите хора не могат да яздят твоя кон толкова добре, колкото ти самата.” Той бе напълно прав. Всъщност, те често яздеха даже по-добре. Младото момиче, което работи с мен, е по-млада, силна и в добра физическа форма, и понеже язди под мое ръководство, тя язди ТОЧНО както правилата в книгите указват и не използва моите малки хитрини – които аз не би трябвало да използвам, така или иначе.
Това е великолепно – то подейства, като напълно ме организира и ме изведе към успеха отново.

Прекалено съм зает…
Нека ви задам някои въпроси: гледали ли сте някога телевизия? Там отива поне един час! Поемали ли сте някога по заобиколен път към дома с колата си, прахосвайки време? Прекарвате ли вечер пред компютъра с писане на имейли, в чат-стаи или сърфирайки безцелно в нета?
В такъв случай, това е просто още едно извинение. Изключете телевизора (ето 1 час), излезте от чатовете (ето ви бог знае още колко часове), намалете наполовина дължината на имейлите си (това самата аз бих искала да го направя), и ето ви вашето време за езда.
Онези от вас, които ме познават от далечното минало знаят, че аз ставах в 3,00ч. през нощта, бях облечена и на вратата в 3,15ч., във фермата в 3,45ч. и върху коня след 4,00ч. – в пълния мрак на падока, учейки се да вдигам топката за полокрос на светлината на фаровете от колата. В 6, 19ч. бях в автобуса от Сърфърс Парадайз до Бризбейн (около 90 км), работех цял ден, връщах се във фермата за храненето на конете, и играех полокрос всеки уикенд от сезона.
Тези от вас, които ме познават от по-късните години знаят, че аз работех на непълно работно време извън кампуса докато учех в Университета, с огромно количество извънредни часове, в същото време чистех 12 коня и яздех по един кон всяка сутрин, чистех помещенията на животните за повече пари в сутрините на събота и неделя преди уроците си по езда, ожених се, и въпреки това все още успявам да прочета почти всяка книга за конната езда, която някога е написана!
Тези от вас, които ме познават сега, знаят че със ставането се отправям направо към компютъра, за да отговоря на стотиците имейли дневно; оттам направо при конете, после обратно на компютъра; организирам обучения по целия свят, зачитам всяко голямо конно събитие по света, управлявам ферма със 7 коня, пиша статии, записвам ДВД-та и СД-та. Едновременно пиша книга и новела, и дори успявам да прегърна скъпия си Ник, когато се прибере у дома и да поиграя с Пач, кучето – чудо.
Не е въпросът в това, че сте твърде заети, а че правите други неща. Един психолог, съветник или консултант по управление на времето, би могъл наистина да ви помогне за това.

Моят кон е прекалено опасен, стар, ленив…
Както казах, Кралицата на Англия все още язди – обаче тя язди много добре подбран и добре обучен кон.
Едно от нещата, с които мога да се съглася с вас, е че вие може да имате нужда да смените коня, и както казвам във всичките си ДВД-та и СД-та – ако вашият кон ви плаши, дайте го на обучение или се отървете от него. Продайте го някъде, където се радват на „енергични” коне. Това е опасен спорт! Вземете си кон от добра порода, като например куотър хорс, пейнт, тежковозни породи (cold bloods), апалуза и т. н., познати като „златните ретривъри” на конския свят; също така кон, който да е добре обучен, и ще можете да се наслаждавате на ездата до късна възраст.

Приемете помощ
Един час със спортен психолог може да направи чудеса. Няколко урока с местния каубой или с човек, обяздващ коне, може да ви даде цялата увереност, от която се нуждаете. През цялото време получавам имейли, питащи за полезни съвети и помощ, и правя всичко по силите си, за да отвърна лично на всеки един.
ИСКАЙТЕ ПОМОЩ! Може да го правите без да имате пари, със здравословни проблеми, леност, с лошо управление на времето, и без коне… Аз го направих! Защо и вие да не можете?

Бъди благодарен
Едно от нещата, които забравяме, е колко богати сме в действителност. Сравнявали ли сте се някога със страни, където нямат вода и никакво електричество, докато ние притежаваме лукса да яздим?
Младите (особено жените) често имат лоша представа за тялото си. Добре, в сравнение с кого? Сравнявали ли сте се с нашите недъгави ездачи, които нямат ръце или крака?
Бъдете благодарни! Ако кракът ви боли – благодарете се, че имате такъв! Ако ръцете ви болят, бъдете благодарни, че не яздите с поводите между зъбите! Бъдете благодарни, че имате „два крака и сърце, и две добри ръце”, за да погалите четирикракия си другар, който ви нарича свой приятел. Благодарността е първата стъпка.

Никога не се предавай!
Предполагам, че ако сте избрали да прочетете тази статия и да изчетете всичко до края, конете са ви „в кръвта”. Не позволявайте тези малки неща да ви бъдат оправдания! Продължавайте неспирно, моля ви, накрая ще се получи. Никога, никога не се предавайте! Ако ние го можем…вие също можете!

С цялата ми любов към онези хора някъде там, на които са им казали или си мислят, че няма да могат да се справят! Можете да го напраните, защото всички ние успяхме!
С любов, Колийн Кели

Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg