Не е виновно детето, че е паднало от коня, а баща му, че на криво го е качил.
Айзърбайджанска поговорка
Ако имате малко дете, най-вероянто е да го тегли към конете. Може би не веднага, може би не винаги. Моята дъщеря отначало се страхуваше от страшните им любопитни физиономии, но после така свикна, че не искаше да се разделя с тях. Всъщност, друго е важно. Най-сложо е да обясним на децата, защо е опасен коня и какво не трябва да правим в конюшнята. Децата са палави и игриви- не можеш да ги опазиш, особено ако имаш още някое задължение. А да не допускаме децата до конюшнята също е глупаво. В древността всички момчерта до 4г са преминавали ретуал за „възкачване на коня”. Това е било едно стъпало към възмъжаването. Но що се отнася до тренирането на децата за езда, не трябва да се бърза толкова- все пак организма на детето трябва да укрепне за сериозните физически натоварвания. В пони клубовете децата започват на 5г, а на големи коне може да се тренира след 9г. А ако имате дете и собствен кон можете да го качвате след 2г и да го учите да балансира и да се дъжи здраво върху понито или коня.
Ако искате да яздите с детето си, качвайте го пред вас, като го държите с една ръка подмишниците, а с другата си ръка контролирайте коня. Разбира се опасенито, че детето ви ще падне и ще се нарани никога няма да ви напусне, но както е казано: „Не трябва да се страхуваме от конете, но да се предпазваме от тях -трябва” Този модел на поведение трябва да е ясен както на децата, така и на възрастните. Майките ездачки се страхуват да допускат децата си до конете, макар че знаят добре характера и на едните и на другите. Малките деца са активни, те не могат да концетрират вниманието си и не са в състояние да преценят опасността. Защото едно голямо животно като коня, без всякакви зли мисли все пак може да нарани детето ви. Но какво да правите, ако имате кон и деца? Вариянта остава един- непрекъснато наблюдение и бдителност, приучаване и контрол върху опасностите. Някои коне не понасят деца, именно защото те са шумни, викат, бягат и тн. Но има и много, много търпеливи коне, които са дружелюбни към децата и никога не си позволяват волности возейки дете на гърба си. Тези коне са много ценни за хиппотерапия и начално обучение.
Маргарита Лобова е майка на две малки деца и е на мнение, че в конюшната може да им се разрешава да правят всичкo, което не е опасно. Знаете, че ако детето го възпитаваме строго, то ще се научи да прави всичкo на пук и на обратно. С конете и децата е същото, разрешете им да правят всичко под ваш контрол, защото ако решите да забранявате на вашето дете нещо, то то със сигурност ще го направи когато най-малко очаквате, а това нещо може да подплаши конете и да се случат ненужни инциденти. Дето ви иска да чисти коня? Още по-добре- дайте му гребена и да започва, скоро ще му омръзне, ако ли не- ще се научи. Полезно е да се все пак да се научават на нови неща. Ако детето ви е вече по-голямо, все пак не го оставяйте да язди само и без каска. Помнете, че колкото и опит да има вашето дете и колкото и да е кротък вашият кон, децата винаги си остават деца, а конете- коне. Бъдете винаги нащрек!
Материалът е предоставен специално за сайта “В света на конете”
Автор: Ренета П. Томова
Конна база “Табора”
Само дете на 4-5години сред жребци живеещи заедно на пасбище ?!?!?!
Само дете на 4-5години върху жребец на сред пасбището ?!?!?!
Това го има само на едно място в България, Ранчо Ел Пасо :)
http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=2697045390731&set=a.2697032990421.2113108.1394500035&type=3&theater
http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=2452180029250&set=a.2452174629115.2108666.1394500035&type=3&theater
http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=2452179669241&set=a.2452174629115.2108666.1394500035&type=3&theater
Хубава статия, но ми е малко странна…
Или може би не познавам достатъчно конете, за да знам какво точно е опасното… Както и не познавам коне, които да хапят, ритат или застрашават по някакъв начин човека…
За това и дъщеря ми е редовно сред тях.
Май тези пейнт и куотър хорс в Ел Пасо са ни разглезили доста… :-)))
И аз не разбирам достатъчно, но в статията вероятно става дума за кончета, които се отглеждат в боксове. А знаеш, че на Ел Пасо конете са целогодишно на свобода и вероятно това формира психиката им. Те, кончетата, са като хората. Ако си в затвора едночасовата разходка на ден не те кара да се чувстваш свободен … А усещанията на свободния човек са несравними с тези на затворения. Аз ако седя дори един ден у дома си, където ми е добре и си е мое пак изтрясквам, а какво остава за тези големи свободолюбиви същества ?!?!? Както пеят Джандема :
“Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.”
дека му е тука “like” – a? :-)