Дзен и изкуството на ездата
Конете вдъхват страхопочитание и боязън у много хора, отдавано на внушителния им размер и прословутата им непредсказуемост. По тази причина те са и едни от най-добрите учители, с които разполагаме. Всеки път когато се боим от нещо, то има власт над нас. Конете са развъждани, за да ни служат и всъщност тази работа им доставя удоволствие. Ученето да яздиш следователно се отнася не толкова до доминиране, отколкото до служене. Ако можем да оценим мисията на коня и да работим с него, ездата се превръща в споделено удоволствие.
Учудващо, мъжете често повече се боят да яздят от жените. Мнозинството ездачи под 18 годишна възраст са момичета, и за психологията на конете и подрастващите девойки е писано много. Изненадващо е наистина, да видиш мъничко слабичко 12 годишно момиче, стоящо уверено до кобила тежаща 450 кг – и двете размахващи конските си опашки. Типично, израстналите мъже имат повече мускулна маса от жените, и въпреки това показват повече страх в приближаването към коня, бидейки възпитавани да вярват, че физическата сила означава доминиране и може би болка. Ето защо, да се научим да яздим е страшно полезно, и то не само за мъжете. Конете ни предизвикват да преоценим традиционните понятия за сила и власт.
Подобно на повечето животни (както и хора), конете откликват на любовта и работят най-добре в атмосфера на приемане и спокойствие. Когато се доближават до кон, опитните ездачи и коравите стари каубои вероятно по един и същ начин ще говорят нежно, за да оповестят рано присъствието си и да изразят желанието си да бъдат с коня. Няма нищо заплашително в приближаването на човека, освен ако хората не го направят такова. Конете са животни – жертва, не хищници, и затова се плашат доста и от най-малките и глупави неща, особено такива, които се прокрадват към тях. Ето защо конете имат репутация на непредсказуеми – те се притесняват (или подплашват) от шумоленето на листата или присъствието на пчела. Ако аз тежах 450 кг нямаше да се боя от нищо, но това е една от най-големите иронии на природата: конете са бъзливци. Следователно, на ездача се пада задължението да вдъхва спокойствие и увереност.
В началото, когато се преместих от Източното крайбрежие в Колорадо, бях изпълнена с енергия. Правех всичко с голяма припряност и нетърпение. Излишно е да казвам, че това не вещаеше добро за моите конски приятели. Ако дойдех, тичайки стремително до заграждението, за да си хвана кон за езда, те просто избягваха от мен. Това беше ужасно разочароващо за известно време, докато не се научих да променям вътрешната си енергия. Сега мога просто да стоя неподвижно и конете сами идват при мен.
Това е типично за уроците, на които могат да ни научат конете – уроци, които не се намират в нашите офиси, домове и забързан живот. Работейки с кон, ти се научаваш да променяш вътрешното си осъзнаване, още дори преди да влезеш в конюшнята. Конната езда е изцяло свързана с това да промениш своето Аз, и няма нищо по-удивително от синхронността на движение в ритъм с такова силно и благоразположено животно. С всяка стъпка по пътя на ездата вие развивате себе си. Няма никаква нужда да се боите от тези страхотни животни, въпреки че както океанът, планините и всяка друга природна стихия, те трябва да бъдат уважавани заради силата си. Обаче за разлика от всяка друга природна сила, конят е тук, за да ни служи.
Ако решите да отправите предизвикателство към себе си с такъв урок, започнете спокойно и постепенно. Ще намерите мир и сладост в простия акт на чистене на коня. Ще се научите да оседлавате бавно и грижовно, внимавайки за добруването на коня през цялото време. Той ще отговори на това спокойствие и грижи, и ще се старае да се язди добре заради вас. Вземете своя страх в конюшната при приятелите си, и нека друг биологичен вид да ви научи на истината за силата.
Автор: Филис Колета
Превод: Д. Христова
Източник: www.еzinеаrtiсlеs.cоm
