Обноски, подход и фиксиране на еднокопитни
Живата маса и темперамента на някои от конете изискват особено внимание и предпазливост при контактите с тях. Извън конюшнята могат да бъдат примамвани със стиска трева, сено, захар или друга храна, след което се фиксират за оглавника. Уместно е да се работи съвместно със собственика или гледача, който познава животното и може да ни информира за нрава на коня.
Предвид на това, че конете ритат с единия или двата задни крайника, удрят с предните крайници и хапят, подходът към тях трябва да се осъществява отстрани в областта на шията и холката. Подхожда се решително, но предпазливо след, предварително властно извикване на името на животното, или подсвирк¬ване, като се следи общото държане на коня. Ако пристъпва от крак на крак с присвити уши, извърта главата си, показвайки бялото на очите си и цвилейки неспокойно, конят е готов да ни ритне, удари или захапе. Не трябва да се подхожда боязливо. Ако остане спокоен се приближава, потупва се по холката, шията или гърба и се фиксира по един от следните начини:
Най-лесно се фиксира чрез юзда или оглавник, който се държи здраво и накъсо, с което се предотвратява изпра¬вянето му на задни крака и удряне с предните. За да се изведе конят от равновесие често се повдига единия от предните или задните крайници. За целта животното се потупва по холката или крупата и ръката се придвижва надолу към бабковата става. Леко се притиска свивателното сухожилие, извиква се “Дай крак”, улавя се бабката и предният крайник се свива, а задният се издърпва назад. Бабката се обхваща с две ръце и се обляга на коляното на фиксиращия, но така, че конят да не чувства опора и евентуално да не ритне с някой от другите крайници. Трябва да се има предвид, че при фиксиране на преден крайник конят пак може да ритне напред с диагоналния заден крак.
При злонрави и буйни коне за отвличане на вниманието може да се постави дървена закрутка в основата на едното от ушите или на горната устна. Често обаче болката причинява допълнително безпокойство, поради което се използва някой от другите методи за фиксиране.
Самата закрутка се състои от две дървени части дълги 30-40 см, назъбени от вътрешната страна и подвижно свързани в единия край.
Другият край се пристяга с ръка или с фиксирано за двете части въже. Закрутката се поставя около едната ръка, с която се хваща горната устна или ухото, след което се премества с другата от ръката на която се намира върху ухото или устната, стяга се здраво и така се държи, но не повече от 10-15 минути, за да не некротизира тъканта, пресирана от закрутката. Причинената болка отвлича вниманието на коня и дава възможност за манипулации в други области на тялото му.
След снемане на закрутката се прави масаж на мястото, където е била.
При неспокойни животни се нанасят леки удари в областта на челото, което щ успокоява. Ако липсва дървена закрутка, животните могат да се държат здраво с ръка за ухото или горната устна.
При ректално изследване на конете и при осъществяване на скачки, с цел пред¬пазване на жребците, се фиксират задните крайници на женските животни. Осъществява се с двойно въже, обхващащо шията като халка, в долния край на която се прави възел на нивото на гърдите. Двата края на въжето се прекарват между крайниците, увиват се отвътре навън около бабките на задните крайници и се връщат между предните крайници до холката на шията. Могат да се използват и кожени ремъци за бабките и шията с фиксирани на тях метални или от ремък халки. Трябва да се знае, че конете не обичат да се пипат по корема, между крайниците и по венечния ръб, поради което работи много внимателно.
При тежки манипулации конете се фиксират в станок като се предпазват от падане, а при хирургически интервенции се повалят чрез специални повали. В тези случаи трябва много здраво да се фиксира главата ниско до земята, за да се избягнат инциденти. Избягва се повалянето на бременни кобили.
Жребците се водят на дълъг повод или от двама души. На плашливите животни очите се покриват, а ушите се запушват.
