История на джигитовката

История на джигитовката ,езда,

Цялата дългогодишна история на Русия е свързана с бойните традиции на кавалеристите. В целия свят се признава високото ниво на казашкото бойно изкуство с коне. Днес практически няма интерес към него и с течение на времето може напълно да го загубим. Съвременното развитие на конния спорт е насочено главно и единствено към олимпийските видове (обездка, прескачане на препятствия и триатлон). Конният спорт днес е много скъпа индустрия, достъпна далеч не за всички, които имат желание да се занимават с езда.
В същото време всички страни внимателно пазят и поддържат историческите си конни традиции. Военните събития, с които се гордее един или друг народ в своята история, винаги са свързани с коня. Това са и различните видове народни състезания, конните празници, които имат дълга история, “каубойските зрелища” и др. Всичко това привлича голям брой участници и зрители, носи солидни доходи и най-важното, силно зарежда с патриотизъм и с гордост от историята на собствената страна. Освен това така се запазват националните породи коне, които нямат голяма перспектива в олимпийските видове конен спорт. Благодарение на това внимателно отношение към националните традиции някои малко известни, изключително национални видове спорт са станали олимпийски. Известно е, че американците се опитват да постигнат в състава на олимпийските конни дисциплини да бъде включен и един техен чисто национален вид – рейнингът .
Що се отнася до нас, с нашата изключително богата история, ние губим онова, което е било гордостта на Русия – цял пласт от националната военна и спортна конна култура: руското бойно изкуство с коне – “джигитовка”.
Джигитовката е възникнала като изкуство на ездата при разни народи още от древни времена. Когато още не е имало ясна дефиниция под джигитовка в широкия смисъл на думата са разбирали галопиране, по време на което ездачът показвал ловкостта, храбростта и високото си майсторство във владеенето на коня.
Според Византийски хроники от VІ век джигитовка са практикували славянските племена, които живеели в границата между степта и гората и трябвало да се защитават от честите набези на степните номади.
Яките славяни се биели с две саби, което толкова изумило византийците, че те сравнили славянските воини с кентаври. За да постигнат това, момчетата започвали да тренират още от детските години. За целта те използвали тежки камъни, покрити с кожа от бик, които с часове държали между коленете си. Това укрепвало краката и ги научавало в боя да управляват конете само с крака.
В европейските книги по история на кавалерията пише, че единствената кавалерия, която в битката използвала бойните си коне не само като средство за придвижване, но и като съюзници, били казаците.
Голям почитател на казашкото изкуство на ездата бил Наполеон Бонапарт. В своите спомени от войната през 1812 година срещу Русия той пише:
„ – казаците имат своя собствена система на подготовка и тренировка на бойните коне, но още една тайна на техните съкрушителни атаки е джигитовката…”
„- трябва да се отдаде справедливост на казаците, защого те допринесоха за успеха на Русия в тази кампания. Казаците са най-добрата лека войска от всички съществуващи. Ако ги имах в моята армия, щях да обиколя с тях целия свят.”
Названието „Джигитовка” произхожда от тюркското “джигит” – буен и умел конник (ездач). Този вид езда се е практикувала като бойно изкуство от казаците, от кавказките народи и от народите в Централна Азия.
Трябва да се подчертае, че независимо от кавказкия произход на думата „джигитовка” , практическото й съдържание е чисто руско, казашко.
Именно казаците, които се отличавали с високо индивидуално бойно майсторство, заимствали и развивали най-буйните и ефективни бойни техники от народите, с които били в приятелски отношения или с които воювали. В конното дело джигитовката е чисто руско явление, но принос за него имат много народи, които били част от Руската империя.
Джигитовката била задължителна за подрастващите казаци. Преди военната си служба те взимали участие в препусканията, в подрязването на лозята и турнирите по джигитовка.
В Устава на казашката военна служба (изданието от 1899 г.) се казва:
Стр. 205. Целта на джигитовката се състои в развитие у казака на смелост и ловкост, затова тя е необходима за всеки казак.
Стр. 209. Джигитовката се разделя на: 1. задължителна за всеки казак, изпълнявана с оръжие и с походен вързоп на гърба; и 2. свободна, която може да е без оръжие и без войнишки вързоп.

Към задължителната джигитовка се отнасяли:

• „стрелбата от коня и посичане на чучело”
• „вдигане на предмети от земята”
• „ качване върху коня на другаря, останал без кон”
• „откарване на ранен от един или двама ездачи”
• „скачане от коня и обратното мятане върху него в кариер.”

Към упражненията от волната програма се отнасят:

• „джигитовка с пика”
• „галопиране върху два или три коня с прехвърляне от единия върху другия”
• „галопиране на групи”
• „галопиране изправен”
• „галопиране с главата надолу”
• „обръщане при галопиране в кариер с лицето назад”
• ”галопиране, седнал върху коня наобратно”
• “разседлаване на коня в галоп”.

Впоследствие джигитовката влиза в програмата на военната подготовка на кавалерийските части от Червената Армия. Но както вече се вижда през 20-те и 30-те години на ХХ век, с развитието на военното дело за боеспособността на кавалерията все по-голямо значение придобива не индивидуалното майсторство на ездача, а действията в състава на подразделенията и частите, уменията да се взаимодейства с моторизираните, артилерийските и танковите съединения.
Главното и определящо изискване към конницата по време на Втората световна война било това за мобилност, възможност за прехвърляне на бойни сили и средства при изпълняване на тактически и оперативни задачи. Разбира се, имало е и случаи, когато наши кавалеристи са извършвали истински лични подвизи в битка срещу превъзхождащ противник благодарение преди всичко на изключително високото индивидуално майсторство, но това са били по-скоро изключения при съвременната война.
В следвоенния период спортната джигитовка е все още популярен вид конен спорт благодарение на кавалерията. Но с ликвидирането на кавалерията като вид въоръжени сили в началото на 50-те години джигитовката постепенно губи своите позиции, отстъпвайки място на волтижировката, имаща по-голямо разпространение в чужбина.
Извън Русия джигитовката добива популярност благодарение на изпълненията на казаците-емигранти под ръководството на полковник Ф.Елисеев и В. Солодухин.
През 20-40-те години те показват своите програми на всички континенти.
Още преди 70-те години на миналия век са били провеждани състезания по джигитовка. Демонстрациите по джигитовка винаги са били топло посрещани от зрителите. Шестократен шампион на СССР по джигитовка е бил изтъкнатият майстор, представител на славната циркова династия на Кантемирови – Ирбек Кантемиров. Известни майстори на джигитовката са били и ветераните – заслуженият майстор на спорта Валентин Мишин и патриархът на руските каскадьори Мухтарбек Кантемиров.
За джигитовката, както са я практикували преди, е необходима значителна по размери площадка – 300 – 350 метра, което днес е възможно само на хиподрумите.
При такова разстояние за зрелищността на различните елементи предимството се оказва на страната на волтижировката, която се провежда на малко пространство с добра видимост за публиката.
За разлика от волтижировката, в джигитовката ездачът извършва изпълнението си със своя кон, със собственото си снаряжение, което изисква немалки материални и финансови разходи. Така при на вид сходни упражнения волтижировката се оказва по-достъпна, с повече възможности за развитие в чужбина, призната дисциплина на конния спорт, в която се дават спортни звания и разряди. Волтижировката постигна «победа» над джигитовката, която окончателно загуби елементите от владеенето на различните видове оръжие още от момента, в който беше ликвидирана кавалерията. И все пак не може да се спори, че джигитовката има много повече основания да бъде смятана за пълноценен вид конен спорт, за разлика от волтижировката, която повече се приближава до гимнастиката и акробатиката, отколкото до изкуството на ездата.
Упражненията по спортна джигитовка се изпълняват върху коня, който препуска в широк галоп по права равна пътека, дълга 360 и широка не по-малко от 10 метра. По сложност упражненията се делят на три групи. В първата група (оценка 1 бал за упражнение) влиза оттласкване от земята и сядане в седлото. Във втората група (оценка 2 бала за упражнение) – многократно оттласкване в ритъма на коня с хващане за предния или задния лък, „ножица” и вдигане на обръчи от земята от едната страна на коня. В третата група (оценка 3 бала за упражнение) са най-сложните упражнения – „Уралска въртележка” и др.
Циркова джигитовка е вид каскадьорска езда и включва стрелба в цел от различни положения, скокове и пр. Съществуват национални видове джигитовка. При казаците тя се нарича „кумисал”, при киргизите – „тийън-енмей” и основно се състои в повдигане по време на препускане на малки предмети от земята ( най-често монети ). В грузинската джигитовка „ джирити” има стрелба в цел от коня, повдигане от земята на шапки и др. упражнения.
Един от най-простите елементи в джигитовката се нарича «терски скок» – ездачът ляга напреко върху седлото на движещия се кон. Най-сложния и опасен номер се счита преминаването под тялото на коня.
В джигитовката, за разлика от спортната езда, конят не трябва да реагира на изместването на центъра на тежестта на ездача, на допирането и случайните тласъци, на промяната посоката и скоростта на движение, като запазва невъзмутимо спокойствие при всякакви ситуации.
В цирка за поддържане на физическата форма, ездачите трябва да работят с коня най-малко по час и половина – два на ден и най-добре е да тренират с един и същи кон.

Каскадьорство
Каскадьорството ( от лат. – cascade ) е изпълнение на номера, имитиращи падане и много други сложни и опасни упражнения върху кон.
Конното каскадьорство се появява заедно с началото на кинематографията.
През есента на 1896 година пионерът на Руската кинематография А.К. Федорецкий снима филм „ Казашка джигитовка на първи Оренбургски полк”, което полага началото на световното конно каскадьорство.
Предпочитаните породи коне за каскадьорството са полукръвните с ръст около 160 см., със спокоен характер и плавен галоп, тъй като повечето акробатични номера се изпълняват в кръг, а само при шоу – по права линия. Най-често всички номера се изпълняват в галоп, затова ритмичността тук е особено важна.

Волтижировка
Волтижировката ( от фр. – voltiger – пърхане, летене ) е вид гимнастически упражнения. В спорта и в цирка различават волтижировка върху кон, гимнастическа и акробатическа волтижировка. Волтижировката върху кон е самостоятелен вид конен спорт. Гимнастическите упражнения се изпълняват върху коня, оседлан със специално волтижировъчно седло и движещ се в кръг на корда в тръс или в галоп. При това ездачът трябва да скочи от коня, да докосне земята с двата си крака, да се метне назад, така че да прелети над седлото и да се приземи от другата страна, след което да се върне обратно върху седлото.

Превод от руски език за „ В света на конете”: Дора Давидова
Използвани материали от : www.scarb.ru
www.dzhigitovka.info
www.ru.wikipedia.org

img class=”alignleft size-medium wp-image-3934″ title=”dzhigitovka-4″ alt=”” src=”https://horses-bg.net/wp-content/uploads/2011/02/dzhigitovka-4-200×300.jpg” width=”200″ height=”300″ /