Рехонео – El Rejoneo

Рехонео (El Rejoneo)

Рехонеото е вид тореадорско изкуство, състоящо се в сблъсъка на тореадор яхнал обязден кон (рехонеадор) с разярен бик. Действието се развива на специална арена, напълно наподобяваща тази за корида с бикове и е разделено на 3 части. Рехонеадора забива бандерилите (малко украсено копие, което тореадорът забива във врата на бика) в бика от коня.

Рехонеадорът трябва добре да се представи, за да бъде възнаграден със съответните трофеи: 1, 2 уши или 2 уши и опашката на бика. Обикаля арената и поздравява президента на тържеството (почетните гости). И спектакълът започва – рехонеадорът раздразва бика като забива в него 1, 2 или 3 рехона (специални копия за подобен вид бикоборство) в зависимост от силата на бика и избора на рехонеадора. Следва поставянето на бандерилите и най-накрая – смъртоносния удар с рехона.

Рехонеадорите носят различни дрехи – испанците и американците са облечени в къс обикновен костюм, докато португалците носят дрехи наподобяващи тези от 18 век.
Изкуството рехонео идва още от 380 г. преди Христа. Съвременните кориди са се превърнали в един вид еволюция от техниките за водене на войни до един зрелищен спектакъл.

Конят в рехонеото
Конят, който се използва в рехонеото трябва да служи като перфектно уравновесен инструмент – с цялата си възможна лекота и подвижност, при воденето на подобен вид бикоборство. Взаимоотношенията между рехонеадора и коня трябва да са такива, че конникът мисли, а конят действа без да се замисли дори за миг. Ако конят е перфектно обязден, рехонеадорът го навигира единствено посредством рефлекси, няма нужда да мисли за всяко едно движение, което е нужно при самото яздене, а насочва вниманието си към бика.

Конят в рехонеото трябва да бъде обязден, да се постигне изтънченост в походката му, да бъде покорен и с лекота в движенията си. За да бъдат обединени в едно ездача и коня, важно е да бъдат перфектно овладяни (постигнати) всички движения, галопът да е максимално усъвършенстван, да може да се овладява животното при всякаква скорост, както по правя линия, така в кръг и в поддръжка, движенията му да бъдат успоредни и диагонални.

При избора на кон за рехонео трябва да се съблюдава да е с добър темперамент (характер), да бъде смел, добре да галопира, с лекота и ловкост, да бъде с добри пропорции, да притежава превъзходство, да дейста чувствайки бика, да действа като артист и да прехвърля това чувство и на публиката. Трябва да притежава скорост за изхода от битката, красота за бандерилите и смелост за да убива.

Кон за почетната обиколка – дефилирането (El caballo de pase?llo)
Дефилирането при коридата рехонео има своето значение, тъй като публиката възхвалява винаги добре направената почетна разходка. Конят, който се използва за дефилиране трябва да е колкото се може по-внушителен, среден ръст, клонящ към голям. Неговата обездка трябва да е възможно най-перфектна. Мелодиите, които най-често акомпанират дефилирането са испанското пасо добле.

Първият кон, този с който се започва (El caballo de salida)
Основната цел на коня de salida е да спре бика, да се укроти неговата стремглавост, да се подбие силата му посредством копията за наказание (рехоните), прицелавайки се така, че да не бъде убит на място бика, а просто раздразнен. За тази първа третина от спектакъла се изисква подвижен, леко управляем кон, внимателно обязден, който да притежава сила и скорост, да се движи на малки кръгове около бика. Трябва да е много силен кон, лек, подчинен, също трябва да е бърз, с максимално усъвършенстван галоп. Конете – кръстоски (англо-португалски, англо-испански) най-често се използват при поздравяването за добре дошъл на бика на арената.

Кон при бандерилите (El caballo de banderillas)
Когато бикът е вече разярен и раздразнен от пробожданията с рехоните за наказание, тогава се сменя коня. Третината, включваща бандерилите, се откроява като най-артистичната, най-ярката (красива), на която се базира и успеха от борбата. Тук се извежда конят – майстор (майсторския кон) от конюшнята. Става дума за показване на добре обязден кон, на неговите способности. Изисква се възможно най-артистичен кон, който да притежава хармония, изражение и самият той да се чувства тореадор, не толкова бърз, колкото пъргав (ловък), издържлив и храбър, да не се страхува и дърпа когато се приближава до бика.

Най-торедорския кон е този, който се движи хармонично, който се пери (надува се), спокоен, с изразителен поглед, който да усеща бика, да свива уши назад, да го гледа, да го мами (лъже), самият той да дразни бика, да определя дистанцията без да се оставя да бъде докоснат (ударен), но да се приближава на възможно най-малко разстояние, за да може рехонеадорът да забие стремена, в същото време да изнесе задницата на коня и да заобиколи десния рог на бика, излизайки зад опашката на бика. На тези характеристики отговарят испански, португалски или испано-арабски коне, тъй като тяхната външност притежава изразност и красота в изобилие, и неговото благородие ще спомогне за по-лесно обяздване.

Кон при последната третина (El caballo del ?ltimo tercio)
Успешната реализация на третината, която е свързана с убиването на бика, е основна при получаването на трофеите. Главната черта на коня за убиване е смелостта, храбростта. Животното трябва да се движи бавно и в дясно от бика, трябва да е способно да се приближи на възможно най-малко разстояние. Важно е галопът му да е лек, да позволява на конника да не се движи върху гърба му, за да може колкото се може по-прецизно да забие финалния смъртоносен рехон.

Превод от Испански: Калина Иванова
Превод е правен за сайта: В света на конете