Десет факта за конете и ездата,
Едно по-добро разбиране на начина на разсъждаване у конете може да доведе до по-ефективни методи на трениране. Ако всички знаеха, че конете се учат чрез асоциацииране, никой кон не би бил ударен с нагайка отново; а ако всеки ездач разбираше този стаден инстинкт у коня, на плахите коне би било отделяно повече време и търпение. За щастие, разбирането на конската психология в глобален мащаб нараства, а в тази статия ще намерите 10 от най-важните факти за конският ум – и сърце!
Факт № 1: Конят е животно на бягството.
В дивата природа, конят е животно – жертва. Той бива ловуван, вместо да бъде ловец. Природата е снабдила коня с мощни сетива, за да му помогне да се предпазва. Когато конят е изправен пред потенциална опасност, той не се изправя срещу нея, за да се бори. Вместо това, той се завърта около оста си и поема в срещуположната посока. Това подкрепя общоизвестната теория, че конят е животно на бягството (‘flight’ animal), а не на битките (‘fight’ animal).
Конете често не изчакват, когато заплахата е на близко разстояние. Ако един кон в табуна усети и най-малката възможност за хищник наблизо, ще откриете цялото стадо да галопира в обратната посока без да спрат, докато не избягат далеч от хищника. Някои коне понякога побягват по този начин с ездачите си, галопирайки и подритвайки през полето. Въпреки, че този тип поведение е опасно и не трябва да бъде толерирано от ездача, доста трудно е да се спечели контрол над кон, който вярва, че бяга за да спаси живота си.
При обучението на коня не е разумно да изискваме от него да не се плаши от неща, които не познава. Той може и да е запознат с предмета, но може би никога не е бил учен, че няма причина за тревога. Помнете, че удряйки кон, за да го накарате да мине покрай плашещ обект, вие по този начин го убеждавате, че има пълното право да се страхува от него.
Факт № 2: Конете се учат чрез асоцииране.
Както споменахме по-горе, ако ударите с нагайката кон, за да мине покрай плашещ обект, вие все едно го учите, че има основание да се плаши. Начинът по който това действа в съзнанието на коня, е следният: той е видял обекта и се е уплашил от него, след това е бил плеснат. Това преживяване се складира в ума му като: „да бъда близо до обекта е източник на болка”. Конят ще асоциира обекта с болката и ще научи, че трябва на всяка цена да избягва да преминава близо до него.
От друга страна, ако обектът бъде асоцииран с нещо приятно, конят ще научи, че да бъде близо до обекта всъщност е приятно. Например, ако конят се притеснява от някои флагчета и получи достатъчно успокояване от ездача, може би дори лакомство, той ще свързва флагчетата с наградата, която е получил. На следващия ден, когато вие внимателно вдъхнете увереност на коня да мине покрай обекта и след това го наградите с нещо вкусно, той ще запази това в паметта си като приятно преживяване.
Хората също научават много неща чрез асоцииране. Ако усетите парфюм или одеолон, който стар приятел е използвал в миналото, съзнанието ви може незабавно да си припомни образа на приятеля ви. Или ако сте слушали песен в колата си и сте претърпели инцидент (пази Боже!), пускането й отново в същата кола ще ви напомня за този инцидент. Научили сте се да свързвате дадено усещане (слушането на песента) със ситуация (инцидент с кола). Съзнанието на коня работи по същия начин.
Като не забравяте това, би трябвало да можете да научите коня на много неща при условие, разбира се, че както вие, така и коня сте спокойни и доволни.
Факт № 3: Конете имат отлична памет.
Хората с фобии и определени психически разстройства често откриват, че корена на проблема се крие в детството им. Подобно на това, коне с проблеми в поведението често са ги развили по време на ранните си години. Един кон може да складира неприятен инцидент в паметта си до края на живота си, правейки преобучението сложен и отнемащ много време процес – точно както часовете при психотерапевта за хората.
Добрата новина е, че конете запазват също щастливите и приятните спомени. Ако един кон е бил язден от умел и съпричастен ездач в миналото, когото е харесвал, и десет години по-късно бъде язден от същия човек още веднъж, той ще си спомни приятните, спокойни езди с този ездач и ще има силно желание да му угоди.
Не подценявайте способността на коня да съхранява и възстановява събития от миналото. Конят е интелигентно, чувствително създание и използва паметта си, за да избегне повтаряне на разстройващи го ситуации.
Факт № 4: Емоциите при конете са високо развити.
Обратно на традиционните схващания, конят е силно емоционален. Конете могат да изпитват щастие, тъга, страх, любов, доверие и недоверие, вълнение, отегчение, стрес, неудовлетворение, любопитство и дори ревност. Всеки, който наблюдава внимателно конете, ще разбере как се чувства даден кон по едва доловимите знаци, които конят предава посредством езика на тялото.
Преди години конете често били смятани за обикновени, безсловесни животни. За щастие, все повече хора започват наистина да се вслушват в конете, правейки усилие да разчетат съзнанието им. Понастоящем има отлични нови книги на пазара, които илюстрират едно по-добро разбиране на коня.
И така, как човек може да каже какво чувства един кон? Гневът и неудовлетворението може би изглеждат най-лесните емоции за предсказване у коня. Един неудовлетворен кон може да изрази себе си чрез съпротивляване на ездача, риене на земята с преден крак, тръскане на глава и различни други прояви. Тези действия може също да показват, че конят е възбуден или раздразнен.
Моят кон Джери има особено безочлив характер. Обичам го до смърт и той добре знае това. Подозирам, че той също ме обича, защото винаги е доволен да ме види, когато се появявам на вратата на конюшната му всеки ден. Той изцвилва леко, повдигайки единия преден крак във въздуха и ме поглежда косо, сякаш казва: „Аз съм сладък и гальовен, и се радвам да те видя”.
Когато приключим с упражненията, той става особено доволен от себе си. Свива ушите си назад и набръчква нос, показвайки зъбите си. В обикновения случай това би било знак за агресия, но при Джери аз успях да разбера какво точно означава. Той прави това само няколко минути преди да бъде прибран в конюшнята; и тъй като знае, че е приключил за деня, се опитва да се закача с мен, като ми прави такива физиономии и се опитва да ме захапе, докато му мятам попоната. Той показва големите си зъби и ме смушква. Често хваща дрехите ми с устните си, но в действителност никога не е захапвал със зъби. Аз знам, че това е начинът на Джери да изрази чувството си за хумор и това никога не ме е притеснявало. Мога да видя в очите му, че той се забавлява за моя сметка.
Друг път, когато го кордирам, особено в началото на заниманието, Джери ясно изразява как се чувства поставен на корда. Той прави полукръг на ходом, после спуска глава и завива към мен с увиснали уши. Аз го връщам обратно по кръга и преди да разбера, той прави още един завой и отново идва при мен. Знае колко глезен кон е и това е неговият начин да се опита да ме разубеди от идеята за кордиране. Той по никакъв начин не се съпротивлява или държи зле, просто ми казва, че не е в настроение за кордиране днес.
Винаги наблюдавайте коня си за знаци и ще можете да предугадите как се чувства той. Един тъжен кон отпуска ушите си и не показва никакъв интерес към обкръжаващата го среда, и все пак един отегчен кон би могъл да се държи по същия начин. Конете тъгуват за загубата на своите приятели (независимо дали хора, коне или други) и може да са нужни месеци, докато се възстановят. Те могат да изграждат близки връзки едни с други и се чувстват много самотни, ако тези връзка е прекъсната. Вашият кон може да ви обича по начина, по който би обичал свой приятел-кон, ако му покажете, че истински го обичате и ви е грижа за него.
Факт № 5: Конете са създания на навика.
Чуваме за коне с лоши навици през цялото време. В определен момент от живота им нещо отключва ранното развитие на лошия навик у тях. Повторението на обстоятелства, при които конят е показал ранни признаци на лош навик, ще подкрепи поведението му и накрая то ще стане твърде трудно за преодоляване. Ако нищо не наруши поредицата от събития, които се очаква да доведат до развитие на лош навик, конят ще ги запази складирани в съзнанието си и ще действа съответно на това.
За практическото разбиране на този проблем си представете кон, който веднъж е подритнал, когато ездачът му е поискал галоп. Ездачът не обръща внимание на това действие, тъй като конят скоро започва да галопира, така или иначе. Следващият път, когато ездачът поиска галоп от коня, той ритва отново и след това започва да галопира. За кратко време, конят се е научил да изразява своята възбуда всеки път, когато му се иска галоп и го е развил в навик. Щеше да е по-лесно, ако ездачът беше спрял коня още първия път, когато той е подскочил, постигнал е контрол и след това спокойно му е поискал галоп, и е наградил коня само когато той е направил чист преход към галопа. Веднъж след като конят развие някакъв навик, той обикновено си остава с него за цял живот, освен ако не се заемат да го преобучат. Прекъсването на даден модел на поведение в ранните стадии винаги е най-добрия начин за преодоляването му.
Факт № 6: Конете се учат само ако са спокойни.
Удрянето с нагайката, ритането или крещенето по коня може и да го накара да направи каквото искате, но никога няма да го научи на нещо повече от това да се страхува от вас. Насилието прави коня напрегнат и уплашен; той може да ви се подчини в резултат на този страх, но когато източникът на страха бъде премахнат, конят ще се върне обратно в изходна позиция и с допълнително нараснало недоверие и подозрение към всичко, което някога се поиска от него.
За да може конят да научи нещо, той трябва да бъде спокоен и отпуснат, за да се фокусира върху постигането на целта. Отново, отпуснатостта ще регистрира в ума му тренировката като положително преживяване, помагайки му да я очаква с нетърпение следващия път. Повтарянето на това позитивно преживяване накрая ще научи коня на онова, което искате да го научите. Нужно е търпение, но резултатите ще си заслужават отделеното време.
Факт № 7: Конете не считат храната за награда.
Месоядните животни ловуват, за да оцелеят. Те може да хванат или не жертва, следователно храната невинаги им е на разположение. Конете не гледат на храната по начина, по който месоядните го правят – тревата никога не е избягала от коня! Когато обучавате кучета или други месоядни животни, храната може да бъде използвана като ефективна награда. Обаче при конете храната може да бъде използвана само като най-обща приятна асоциация – не като възнаграждение. Например, ако конят изпълнява нещата както искате, може да му дадете малко бисквити. Той ще свърже ситуацията с това, че е хранен с бисквити и ще запази преживяването в ума си като нещо приятно.
Не можете да подкупите коня с храна, за да постигнете нещо, тъй като това може да проработи веднаж, но не непременно и следващия път. Накрая коня ще игнорира предлаганата му храна и исканията на човека, който работи с него. Мислете за това като за предлагане на подкуп с пари на богат човек, за да ви направи услуга – той не се нуждае от парите, защото има много.
Факт № 8: Конете могат да учат през нощта.
Отново и отново, хората биват изненадвани от своите коне – внезапно научили нещо, което са намирали за трудно преди това. По време на тренировки, някои хора намират за разочароващо това, че техните коне просто не им сътрудничат. Приключвайки тренировката с положителна нотка, напр. с потупване и ходом на дълъг повод, вие може би давате на коня си възможност да регистрира последните няколко момента в съзнанието си. На следващият ден конят може да изпълни много охотно това, което толкова усилено сте се старали да го научите. Този тип заучаване е наречено латентно учене.
Кели Маркс – протежето на Монти Робъртс в Обединеното Кралство, си спомня свой пръв случай с латентно учене, когато не можела да накара нейният кон (бивш състезателен от надбягвания) да мине през водната канава. След два часа усилия (без някакво насилие над коня), тя скочила от коня и го повела обратно, смятайки, че той никога няма да прескочи канавата. Обаче на следващия ден, тя прескочила с него малко препятствие и после без особен оптимизъм го насочила към водната канава. Конят скочил над нея без следа от колебание. Впоследствие, той повече нямал проблем с канавите.
Даването на време на коня за да оцени ситуацията, ще му помогне да учи по-бързо. Насилието, като ритането или удрянето му с нагайка, може да доведе до резултати, но ще остави коня напрегнат и нещастен и няма да гарантира, че той ще се отзове следващия път. Конете са интелигентни, затова позволете им да се учат. Никога не ги насилвайте.
Факт № 9: Не всички коне са създадени еднакви.
Всеки знае, че конете не са създадени физически еднакви, но те не са и психически еднакви. Всеки ездач, треньор и човек трябва да е наясно, че някои коне са по-подходящи за дадени дисциплини от други. Смелите и самоуверени коне може да харесват предизвикателството на прескачането при крос-кънтри, но оказването на натиск върху плашлив или притеснителен кон, който не намира крос-кънтри дисциплината за много привлекателна, е донякъде форма на жестокост към коня. Представете си, че предпочитате да правите едно нещо, но някой ви принуждава да правите нещо друго, което не харесвате.
Да, конете могат да учат. И дори един плах кон може да се научи да скача при крос-кънтри. Съветвам всекиго да използва собствената си преценка в това отношение. Определено не трябва да се предавате прекалено рано, ако откриете, че конят ви не приема това, което искате от него. Продължавайте да опитвате, докато сте сигурен, че конят наистина не е щастлив. Помнете, че един кон може и да не успее в дадена дисциплина, но може да се отличи в друга. Винаги си струва усилието да се разбере какво конят харесва най-много.
Факт № 10: Конете подражават едни на други.
Много треньори се възползват от този факт в наши дни. Макар че човек трябва да внимава, защото конете могат да придобиват както добри, така и лоши навици от другите конe! Ето защо коне с пороци в конюшнята е за предпочитане да не се държат близо до коне без пороци – има голяма вероятност другите коне да имитират тези коне и също да развият лоши навици.
От положителната страна е факта, че можете да ускорите процеса на научаване при млад кон, като го накарате да наблюдава напреднал кон в действие. Ако намерението ви е да се състезавате в прескачане на препятствия с вашия млад кон, заведете го да види напреднал скачач по време на тренировка. Вашият кон може и да не полети чудотворно над препятствия от 150 см на следващия ден, но отношението му ще се е подобрило извънредно много.
Силвия Лох, треньор по класическа обездка и автор на много книги, обучава нейните коне до високи нива в обездката. Веднъж тя имала кон в двора си, който никога не правел пасаж, въпреки нейните старания да го научи. Един ден конят имал възможност да я наблюдава как язди друг, напреднал кон, който правел пасаж. На следващия ден Силвия се удивила, когато същият този кон с готовност правел пасаж и при най-малкото усилие от нейна страна!
Превод: Д. Христова
Източник: http://www.artofriding.com
Благодарности за прекрасната статия! Надявам се повече хора да повярват и приемат коня като същество с разум, воля и чувства.
Абсолютно вярно,сбито и ясно са казани едни от най-важните неща.Много любители си купуват млади .необучени коне,защото са по-евтини и това е разбираемо.Учейки се заедно, кон и ездач биха могли да постигнат удовлетворителни резултати,но кон,който няма “правилна основа” и е трениран неграмотно, никога няма да развие и покаже истинския си потенциал.Също така,ако първоначалното му обучение е било много погрешно и е язден дълго време по този неправилен начин,не очаквайте блестящи резултати дори и да го дадете на топ-ездач.Лично аз като ПЪРВО ПРАВИЛО бих посочила:ПАЗЕТЕ НЕРВНАТА СИСТЕМА НА ВАШИЯ КОН. НЕ ДОПУСКАЙТЕ ДА ОСТАВА РАЗСТРОЕН,УПЛАШЕН ИЛИ ОЩЕ ПО-ЛОШО – ОБЪРКАН, НЕЗАВИСИМО ОТ ПРИЧИНИТЕ,ДОВЕЛИ ДО ТОВА. Темата е огромна.Работя с коне много години и все още съм бясна,когато виждам или трябва да работя с прекрасни коне,унищожени от самонадеяни,неграмотни и арогантни ездачи.