Грижа за конете в конюшнята
Конете прекарват една голяма част от живота си в конюшнята. По природа конете са свободни, скитащи, стадни животни и това е неестествено за тях да живеят постоянно в условията на полузатвор. Поради тази причина за да се поддържат толкова бодри и жизнени, колкото и здрави не напълно достатъчно само да знаеш как, кога и с какво да ги храниш. За да се приспособят сравнително по-добре към изкуствената околна среда изпълнена с присъствието на хора, те трябва да се справят толкова добре психически, колкото и физически.
И каквото и мнение да имаме за интелигентността на конете не може да се отрече, че коня има интелект добър колкото и тяло. От това следва, че грижите, които са необходими да прилага неговия господар не са само физически грижи, но и добро разбиране на характерните нужди на коня като цяло.
Конете също както нас могат да изпитват досада и отегчение и това е специфично за конете в конюшнята тъй като те са отрязани от свободната „компания” в табуна. Също така като нас конете са индивидуални сами по-себе си, някои са по-чувствителни други по-малко или повече интелигентни.
Точно обратното на нас всички коне по-природа са нервни и подозрителни към всичко ново и странно, към внезапно движение и шумни, дразнещи гласове. На свобода тяхната реакция на страха и поведението е борбата, но конете в конюшнята, които са станали нервни от грубите коняри, които са им викали и са ги блъскали и удряли с дръжките на вилите за да ги преместят за тях няма бягство.
Вместо това те са принудени да реагират като се защитят и ако грубия гледач не се замени незабавно това ще се отрази върху конете, като станат извънредно нервни, уплашени и трудни за удържане. Всички коне и в частност конете от конюшнята, би трябвало да се отнасяме към тях с непоколебима твърда добрина.
Конюшнята
Конете в конюшните се нуждаят от пространство, въздух и светлина. Помещението или конюшнята трябва да е достатъчно голяма за коня за да може да се движи свободно, да лежи, да се търкаля и да става без опасност да се самонарани (да се доближи прекалено близо до стената и да не може да се завърти свободно).
Идеалните размери са 3,5 на 3,5 м., задоволителни размери са 3,5 на 3,0 м. и достатъчни размери за понита са 3,0 на 3,0 м. Всички по-големи размери са безсмислени(с изключение на родилните помещения).
Конете се нуждаят от въздух. Застоелия въздух ж помещенията допринася до податливостта на конете към заболявания и бронхити.
Конете се нуждаят и от светлина, като не е добре за очите на всяко едно животно да стои на неестествена тъмнина, като тъмнината не се различава от тази през нощта.
В миналото конюшните са били строени в домовете на собствениците. Те са имали тухлени подове метален обков на масивни дървени врати, ясли за сеното обикновено конюшните са имали по две врати. Дали помещението е свободно правостоящо със срада или хамбар ще са необходими ясли за концентрираното хранене, решетка за сеното или пръстен, на който да се закачи мрежата за сеното и пръстен (може да бъде същият използван за мрежата на сеното), за да се завързва коня за него докато се храни.
Водата може да се дава чрез използването на автоматични поилки, които конете бързо научават как да използват или във ведра. Ако се използват ведра необходимо е да са от тежък тип и да не преобръщат лесно от конете, трябва да се поставят в някои ъгъл застопурени за напречно парче дърво. Ведрата трябва да се пазят чисти, тъй като при постоянното поене слюнката на конете се смесва с водата и се образува слуз по вътрешността на ведрото, ако не се отстранява периодично.
Най-добре е дъното на яслата да не е на по-малко от 60 см. от земята, като всъщност действителната височина ще зависи от животните. Ясно е, че малките понита няма да могат да достигнат до яслите, които са за големите коне. Някои хора предпочитат да имат ясли на нивото на земята съобразявайки се с територията, че нормално конете ядът с нормално наведена глава. Недостатъка на тези ясли е че лесни за замърсяване с постеля и фекалии. Най-лесния начин да се поддържат чисти са подвижните ясли, които се поставят в ъглите. След всяко хранене те могат да се изкарват отвън и лесно да се почистят и измият. Важно е да се поддържат яслите чисти-също както ние не обичаме да ядем в мръсни чинии, конете намират своята храна по-апетитна ако тя не е хвърлена в яслата където има спластени слоеве, спарена храна, която е залепнала по дъното и стените. Също така друго заради, което е важно конете да ядът от чисти ясли е запарената храна да не може да ферминтира и да стане нездравословна за тях. Ако коня не си изяде цялата дажба тя трябва да се извади от яслата преди залагането на новата храна. Най-лесните решетки за сено и за коне и за гледачите са извитите триъгълни решетки поставени в ъгъла. Основата на решетката би трябвало да бъде на 120 см. от земята така няма да има опасност за коня да се заклещи под нея когато става. Ако решетката е поставена твърде на високо всеки прах или семена в сеното може да попадне в очите на коня до като той се храни. Мрежата за сено и завързаните пръстени би трябвало да се свързват чрез дъски на стената, на височината на човешки бой (рамо) от земята. Ако са поставени на по-високо ще бъде трудно за ниски хора да залагат с тежките мрежи за сено. Мрежите за сено винаги трябва да се връзват с плъзгащ се възел (примка на въже), при дърпането на въжето на мрежата нишката се затяга от само себе си, това е да се избегне спускането на мрежата твърде ниско докато коня яде от сеното, от което ниво коня може да си заплете краката в мрежата.
Боксовете в конюшните(оборите) ще се проветряват от прозорците и вратите в помещението, така че вратите в индивидуалните боксове могат да бъдат самостоятелни. В помещенията за коне е добре вратите да са от двете половини като долната половина да има два лоста отвън,от горе и от долу. За гледача(коняра), който е почти винаги носещ нещо добре е ако долния лост се плъзга лесно и вратата може да се отваря с крак. Горната половина на врата е добре да бъде закачена отзад и затворена само в редки случаи когато може да има буря, виелица или лапавица(суграшица), ако вали директно в помещението.
Това не е само защото конете се нуждаят от свеж въздух, който е също толкова важен, но и коня да бъде способен и да може да гледа навън, за да вижда съседите си и какво става на двора.
Кои са така наречените лоши навици като: гризане на яслата, гълтане на въздух са вследствие на нервна основа(скучаене) и главно започват, защото коня няма нищо какво да прави или да гледа навън. Изолирания в строгия затвор кон ще доведе (предизвика) безпокойство както при човека така и при звяра, а какво остава за такива стадни животни като конете.
Боксовете трябва да имат прозорци части, от които могат да се отварят, иначе това не е необходимо ако помещенията са направени с вентилация на покрива. Прозорците трябва да има решетка или мрежа отвътре така, че да не могат да бъдат счупени от конете или невнимателно използване на инструменти когато се чисти на конете.
Ключовете за светлината трябва да са поставени извън бокса или изчислени или избрани така че само пръст може да работи с тях, тъй като конете доста бързо научават да работят с ключовете за светлината.
Настилката на боксовете не трябва да е твърде гладка. Специални тухли за конюшни са подходящи както и грубия бетон е сравнително добър. Подът трябва да има лек наклон в посока предната част на помещението, за предпочитане към ъглите далеч от вратата, където малка дупка може да води към отводнителен канал. Покритите канали вътре в помещението са трудни да бъдат поддържани чисти.
На свободните помещения покрива трябва да има надвиснала част, това е с наклон навънка минимум 1 м. за предната част на бокса, така че в дъждовно време конете могат да гледат навън и гледачите могат да ходят от бокс на бокс без да стават мокри.
През пролетта и лятото според района и ширината конете нямат нужда от никаква храна освен от трева и сол и минерали(под формата на камък). Яденето на кората на дърветата и дъвченето на оградите не са навици на коня,а просто това означава ,че има нужда от минерали,които могат да бъдат набавени чрез близане. Тази каменна сол се поставя в яслата подобна на тези за добитъка. Разточително е да се слага яденето по земята тъй като става „пропита каша в мокро време”. Най-лесния начин за хранене се концентрира я дългото дървено корито.
Ако новите коне са склонни към агресия един към друг, ще се отделят и ще се хранят от двете страни на яслата. Храненето от кофи е разточителство защото конете разливат,потъпкват,накланят и с е ритат.Коня титуляр е в състояние да обърне кофата на земята. Ако два коня се хрят заедно те се задоволяват,но ако са повече това може да доведе до борба за лакомство и да започнат да ядът бързо.Не е въможно да се оточни колко храна за запасяване ще трябва на един кон през зимата.Това зависи от времето (колко студено ще е през зимата и каква е концентрацията необходима да създава топлина на тялото),размера и вида на коня.Възрастта на коня също е от значение: млади коне под 5 години и възрастни коне над 15години ще им трябва повече храна от,колкото на кон на средна възраст.Количество от пасящи 4 животни в обширно пасище с различни треви не могат да се хранят през зимата. Грубо 1 тон сено може да стигне на едно животно през зимата. Ако зимата започне по-рано ще имаме по-гляма нужда от храна и обратното, ако климата е по мек от по-малко храна. Самите коне предпочитат доброто пасище пред сеното. През есента ако прекарват повече време навън и просто си стоят от това има изход(това показва че пашата е била слаба) и им се дава още слама. От средата на зимата коня има нужда от 7-9 кг. на ден храна. Царевицата е добър зимен фураж за коня, но трябва да бъде смесена с трици овес или ечемик. Сварения ечемик добре се обърква с трици и е топъл и отличен фураж за студените сутрини, а триците и кашите на меласата са добри за смилането. През зимата едно хранене с концентрат и сено е достатъчно да държи конете в добро състояние. През студените дни е добре храненето да бъде сутрин и вечер.
Бременните кобили трябва да бъдат хранени добре и да получават всички витамини и минерали(дажбите да бъдат добре балансирани). При малките жребчета се хранят със слама когато настъпи вечерта.
Всекидневна грижа
Конете и понитата боледуващи и неработещи трябва да бъдат посещавани ежедневно.
Ако са били държани много дълго време на паша, вероятно са сформирали групи и са пасели на дълги разтояния, ако някое животно липсва трябва да се провери дали се е заклещило в оградата или е легнало в ъгъла на оградата(повръща или си почива). Всички коне трябва да се проверяват за драскотини и бучки(получени от бодили и храсти), а клончетата, които са се оплели в гривата и опашката трябва да се отстранят.
Късна зима и ранна пролет гривата, корена на опашката и краката трябва да бъдат внимателно прегледани за въшки, които могат да доведат коня до буен характер.
Постеля
За конете не е добре да стоят за никакъв период от време на голия цимент или тухли. Конете в конюшните се нуждаят от постеля и през деня и нощта, макар че със сламената постеля има разлика между нощната и дневната.
Пшеничната слама е най-добрата постеля, но често е най-трудна за намиране и най – скъпа. Овесената постеля е твърде апетитна и конете биха яли от нея. Ечемичната слама е бодлива и дразни конската кожа, макар че ако е в комбинация с друга слама, грубите, бодливите осили обикновено са липсващи и я прави добра постеля. Сламеното легло трябва да бъде с достатъчна дебелина. Грешно твърдение е че тънкото легло(да се стеснява, икономисва), поема много по-малко влага и много повече трябва да се отстрани. Целта на дебелата нощна постеля е да предразположи да лежат конете. Ако постелята е твърде тънка части от тялото на коня могат да лежат на голия под, което скоро ще доведе до нараняването на скакателните стави и лакти. Освен това на коня ще му е трудно да стане от пода(пода е хлъзгав)и няма никакво покритие, за което да се захване. Сламата трябва да бъде разпръсната добре при залагането и,струпването и около страните на бокса и отвътре на вратата. Дневната постеля се прави чрез метене и издухване на пода и заменянето на чиста слама останала след почистването. Новата слама се добавя вечерта за дълбока нощна постеля.
Благополучие, комфорт и хуманно отношение към конете.
Основните изисквания за благополучие и комфорт при конете е да се прилага такава система на отглеждане , която да е съобразена и подходяща за техния физиологичен комфорт и здравословно състояние, както и да осигурява квалифицирани грижи и добро отношение към животните.
Конете са стадни животни , които предпо4итат да живеят в групи и са животни , които са привикнали към контакта с човека.Ако те се отглеждат индивидуално то тогава имат нужда от по-чести контакти с тези , които ги обслужват.
Дори когато конете се отглеждат групово, отношението на човека към тях трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на всяко животно.
Отношението на хората, отговорни за отглеждането на конете е ключов момент при осигуряване на тяхното благополучие без значение каква с истема или технология на отглеждане се прилага.
Допълнителното обучение и повишаване квалификацията им е задължителен момент от доброто управление не фермата и осигуряване благополучието, комфорта и хуманното отношение към конете.
Източник: www.pomagalo.com
