Криволичещата еволюция на конете

Криволичещата еволюция на конете

Конят е бил неоценим помощник на хората още от времето на заселването им в района на Централна Азия преди около 600 000 години – разкрива Natiоnаl Geogrаphiс. Бързината и силата му са били използвани за лов, водене на войни, обработване на земята и като цяло – за разширяване на човешките хоризонти. Без коня, разбира се, историята на човека би била много различна. Въпреки това сравнително слабо познаваме продължителната еволюция на тези животни.

В сп. Science палеонтологът Брус МакФадън отбелязва, че в еволюцията на конете има много повече криволици, отколкото се е предполагало до неотдавна.

Съвременните коне не са продукт на относително гладък преход от малките, лисичеподобни горски животни, представляващи най-ранните им предшественици, към внушителните, игриви атлети, които познаваме днес. Напротив: с течение на времето те значително са променяли формата и размерите си.

МакФадън, който е уредник на Музея по естествена история във Флорида, Гейнсвил, уверява, че конете са изключително интересни за изследване от страна на специалистите в сферата на еволюцията.

В Северна Америка са открити прастари вкаменелости на коне от преди 55 милиона години, които предоставят сигурни доказателства за етапите на тяхната еволюция през този продължителен исторически период – твърди той.

През 1876 г. Томас Хъксли, известен британски биолог и близък приятел на Чарлс Дарвин, се срещнал с американския палеонтолог О. Ц. Марш и разгледал голямата му колекция от вкаменелости на коне. Те били събрани по време на експедиции за издирване на вкаменелости в Западните Съединени Щати.

Когато преди около 10 000 години конете в Северна Америка започнали да изчезват, техните предшественици отдавна вече се били разпространили из цялата планета. Популацията им в Северна Америка била възстановена от испанските завоеватели някъде около 1600-ната година.

С помощта на социалната активност на Хъксли колекцията на Марш се превърнала в нагледно доказателство в полза на тезата, че еволюцията на животните може да бъде проследена само по едно от многобройните й разклонения.

Развитието от малки горски животни до грамадните зебри, населяващи днешната савана, станало тема на безброй книги и музейни изложби.

Вкаменелостите, открити през XX век обаче демонстрират, че еволюцията в рамките на съвременната епоха, към която принадлежат опитомените коне, зебрите и магаретата, е била далеч по-сложен процес. Нейното родословно дърво съдържа огромен брой разклонения. Много от тях са дали началото на вече изчезнали видове.

С други думи, еволюцията на конете никога не е била толкова праволинейна, колкото може да се предполага, ако се съди по вкаменелостите от колекцията на Марш.

Катлин Хънт, биолог от Вашингтонския университет в Сиатъл, определя съвременния кон като представител само на едно от стръкчетата на гъсто разклонения в далечното минало “храст” на конските разновидности. Илюзията за праволинейна еволюция е продукт на обстоятелството, че днешният кон е единственото разклонение, което е оцеляло – предполага той.

Авторът на изследването, МакФадън, е съгласен, че еволюцията на конете действително е доста сложна смес от множество еволюционни процеси, сред които са случайното комбиниране на гените и естественият отбор.

Някои промени в морфологията (във формата на тялото и неговите функции), като напр. в развитието на зъбите и крайниците, могат да се вместят в тази схема на мислене – признава той. Конните бозайници са лесно приспособими същества, чиито размер, начин на хранене и устройство на организма зависят от климатичните и географски условия – обяснява ученият.

Зъбите на конските вкаменелости, които са добре запазени, свидетелстват за това. Напр. когато преди 20 милиона години тревистите области значително се разширили, измествайки горите, конете със зъби, пригодени за хранене с гориста растителност, западнали. Но животните с дълбоко разположени или дълги зъби, приспособени за консумация на трева, процъфтяли.

Тревата е силно абразивна и разяжда венците – пояснява МакФадън. Ето защо дълбоко разположеният зъб е по-лесно приспособим към хранене с трева – обобщава той. Днешните коне имат точно такива зъби. За да установи с какво са се хранили животните, МакФадън направил химичен анализ на най-старите вкаменелости, а формата на зъбите на по-късните вкаменелости показват, че някои от разновидностите на конете са се хранили както с дървесна, така и с тревиста растителност. Освен това идеите за размера на телата им също са се променили.

Популярното схващане, че първите коне били големи колкото малки кучета, като в хода на еволюирането си постепенно наедрявали, изглежда е погрешно. По зъбите на вкаменелостите МакФадън успял да установи, че при избухването на разнообразието от конски разновидности преди около 20 милиона години представителите на някои от тях били по-малки, а на други – по-едри. Той определил техните размери по големината на зъбите им. Това е възможно, тъй като размерът на зъбите на конете е в определена пропорция към този на тялото им.

Тези разкрития влизат в противоречие със схващането, станало известно като Закон на Коуп – по името на палеонтолога от XIX век Едуард Дринкър Коуп. Този закон постановява, че в рамките на една група животни има тенденция към постоянно нарастване на размерите им с всяко следващо поколение.

Има (обаче) толкова много изключения, че вече със сигурност можем да твърдим, че правилото не е валидно – категоричен е МакФадън.

Джон Флин, уредник на отдела за бозайници в Американския музей по естествена история в Ню Йорк Сити, смята, че разкритията на МакФадън са важни, тъй като конете са едно от основните стъпала в изследването на еволюцията. Самият МакФадън е убеден, че от учебникарските примери, които те ни предоставят, може да се научи още много за еволюцията.

Автор: Nаtiоnаl Geоgrаphiс
Източник: www.democrit.com