Пасищно отглеждане на коне

Пасищно отглеждане на коне

По време на пасищното отглеждане конете трябва редовно да бъдат под наблюдение от хората, които се грижат за тях, за да може навреме да се реагира и коригира възникването на неблагоприятна ситуация за тяхното благополучие и здраве.

Броят на животните при пасищното отглеждане трябва да бъде съобразен с площта на пасището, върху което ще се отглеждат животните, количеството тревен фураж, което може да осигури тази площ и възможността на животните да се движат и почиват без ограничения. Ако пасището осигурява повече от достатъчно количество трева за изхранване на животните гъстотата им може да бъде увеличена. През зимата и сухите летни месеци трябва да се осигури допълнително подхранване на конете. Отъпкването на почвата при влажно време или в заграденото място за трениране на конете води до нарушаване на почвената структура, намаляване растежа на тревната растителност и невъзможността тези площи да бъдат използвани за паша. Съобразявайки се с това могат да бъдат предприети мерки за намаляване гъстотата на животните на единица площ.

На един кон трябва да се осигури площ от 4 до 6 дка. средно продуктивно пасище ако той се отглежда изцяло при пасищни условия. Ако пасищата са ограничени като ресурс или се предвижда увеличение броя на животните в стадото тогава трябва да се осъществи правилна ротация на отделни парцели, с цел осигуряване на достатъчно паша за конете през цялата година. При по-висок брой животни от необходимия в стадото се проявява конкуренция по отношение на хранителния ресурс. Подхранване на конете с груб и концентриран фураж също трябва да бъде осигурено, особено през периодите когато пашата е недостатъчна. Конете не оползотворяват добре пасищата и ако не се прилага добър план за управление на пасищата тревните запаси се изчерпват и признаците на недохранване се проявяват бързо.

Конете по време на паша често са застрашени от отравяния а поради наличието на отровни растения върху пасището и най-вече през периодите на оскъдна паша, ако конете системно са недохранени.

Добре нахранените животни по принцип избягват отровните растения.

Най-важно превантивно мероприятие в това отношение е поддържането на пасището, редовната инспекция за поява на отровни за конете растения и тяхното своевременно отстраняване.

Повечето от конете, които се отглеждат пасищно се нуждаят от съоражения, които да бъдат подслонени през много студените или горещи дни. Независимо каква система на отглеждане ще бъде избрана трябва да има осигурено подходящо място за подслон на животните.

Подслоните трябва да са достъпни за всички животни, да са стабилни и здраво закрепени за земята, да предпазват животните от силни ветрове, дъждове и снеговалежи, а през летните месеци от горещото слънце и мухите. Материалите, от които са изградени трябва да бъдат безвредни за животните. Трябва да бъде осигурена адекватна естествена вентилация. Площта в подслоните трябва да е достатъчна и да осигурява на всяко подслонено животно място за свободно движение и почивка. Най-често подслоните имат открита предна страна.

В подслоните трябва да има добре ситуирани и конструирани съоражения за хранене и поене на конете. Препоръчително е осигуряването на покривала(чулове) за старите и слабите коне през зимните месеци. Водопойните съоражения трябва да са изпълнени така, че да не позволяват разливане на водата и намокряне на пода.

Оградните съоражения, проходите, входните зони и електропастирите трябва да се поддържат в изправност, за да не се допуска нараняване на животните или причиняването на ненужна болка, както и възможност животните да избягват от загражденията.

Оградите трябва да бъдат лесно видими от конете. Използваните бои трябва да са безвредни за животните. Използването на електропастири става все по-честа практика поради удобството при ползването им, лесното им разглобяване и преместване. За да изпълняват предназначението си те трябва да се поддържат в добро техническо състояние и протичащия по тях ток да причинява само краткотраен дискомфорт на конете. Мрежестия тип електропастири не са подходящи за използване при отглеждането на коне. Входните съоражения и проходите между отделните парцели на пасището трябва да са обезопасени за животните и достатъчно широки.

Нуждата от вода за един кон е средно 20-40 л. дневно в зависимост от физиологичното му състояние, състава на храната, възрастта и вида на работата, за която се използва. През горещите летни дни трябва да се осигури по-голямо количество вода за конете както за поддържане на температурната хомеостаза на организма, така и поради по-ниското водно съдържание на тревата. Достъпът до прясна и чиста вода през летните месеци трябва да е неограничен, а през зимата да не се допуска замръзване на водата във водопойните корита. Дори при наличие на естествени водоизточници на територията на пасището е добре да бъдат предвидени възможности за допълнително доставяне на вода за животните. Водоизточниците и водопойните корита трябва да се поддържат чисти и да не се допуска появата и развитието на синъо-зелени водорасли които са отровни за конете.

Разполагането на хранилки за груб фураж на удобно място в парцела, използван за паша е добра мярка за поддържане на животните в добро телесно състояние. Хранилките трябва да са разположени така, че животните да имат достъп до тях от всички страни и осигурен достатъчно свободен хранителен фронт, да са изработени от материали, безвредни за животните и да нямат остри ръбове или повърхности, които могат да причинят наранявания. Задължително трябва да се осигурява редовно подменяне на фуража и почистване на хранителните остатъци. Височината на хранилките трябва да е съобразена с височината на животните и да позволява удобство при хранене.

Не се препоръчва връзване или спъване на конете по време на пасищното им отглеждане. Въжетата или веригите могат да причинят наранявания на крайниците на животните, заплитане, падане на животните и поява да по-тежки травми. Ако по някаква причина се налага връзване то трябва да се извърши по подходящ начин от опитни работници и животните да бъдат под непрекъснато наблюдение. В никакъв случай не трябва да се връзват отделни животни покрай стадото от свободни животни.